Звънят в душата песни птичи и
сред зима предвещават пролет.
И мои думите, и ничии,
за топло слънчице се молят.
Със зрънце са по-дълги дните ни,
с бял сняг – цвят вишнев са окитени.
И хукват ветровете луди и,
с луната нощем си шушукат
и свирят нежните прелюдии,
на любовта, но спи капчукът.
Южняк ще разтопи душите ни
сред зимен климат – за преситени.
Сърце камбаната удари и,
душата ми превърна в църква
от всички ваши пледоарии,
бездомна за да не замръква.
Прегръща го и виж – различен е,
светът се учи на обичане...
https://youtu.be/a0hFZPvanMs?si=SZpTyo1781mAV0dz
Cветът се учи на обичане...
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126013107637
Свидетельство о публикации №126013107637
Рецензии