И да се скрия ме намират
словата. Ваят чудеса.
Прошепнал бил насън Всемирът,
че в стих вградени не умират,
за мен ли са или не са?
Повиках мъдрост на беседа
и връзвах лудите коне.
Очи не вдигах. Да не гледат
луната тъничка и бледа,
и теб разлюбих... Или не?
Обрекох тихо на забрава
прочетеното. Под леда.
Та свят красив да не създава,
реалност – секс, пари и слава...
А вписах ли се? Да, бе, да...
Предадох се. Не мога. Никак.
Щурци, светулки, стих, луна
и вятър с твоя глас ме вика,
и влюбена и звездолика,
и луда... Твоя. Ей ме на...
https://youtu.be/HjVdeFuxWyI?si=xxiHBAWkKg-MzUI2
Ей ме на...
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126012909540
Свидетельство о публикации №126012909540
Рецензии