Събрах в бохчичка хладни безразличия
и стана май по-тежка, и от свят.
Завързах си духа (да, онзи птичия)
Напъдените думи не летят.
Уж мъничка - не знам къде побира ги
и кръста крив, и лудия ми нрав,
заблудите за вечност и за винаги,
и залъка на делника - корав.
Обръгнах ли съвсем на необичане?
Стихът ми знае, но ще замълчи.
Копнежът неприемлив, неприличен е,
не виждат уморените очи,
ни пътя прав, ни странно крволичещи,
уж звездни дири... Вятър и лъжи...
А ориста за все напук обичащи
на кръст я качнах.. ще я издържи...
А ориста за все напук обичащи
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126012802664
Свидетельство о публикации №126012802664
Рецензии