Този ден догоря – късче ледено залезът пална,
отразена жарава... Започва от студ да боли
а мъглата е зла, много гъста и някак нахална,
всички пластове сиво от себе си дръзко свали.
И прегръща града, а е сбръчкана, грозна и стара,
всички свои прозорци гнусливо горкият покри,
пусна музика силно, запя, та дано я разкара,
– Имам – каза – любима и стих ; написах дори.
Тя фуча и вилня, и проплака от нея капчука,
а градът се напи и от мъка заспа, но едва
и събуди го сова, която среднощно почука,
и донесе му лист – малка приказка – звездни слова...
Бе летяла в нощта през мъгливата зимна фъртуна
и наднича в прозорци – парченца от ледна тъма.
На перваза му спря: – Граде, мой, от луната целунат,
аз съм твойта любима... Недей ме оставя сама...
Mалка приказка
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126012607480
Свидетельство о публикации №126012607480
Рецензии