Погледни ме! Сега! Стига свежда очи и ги скрива,
аз – сред зима дъга, смело стръкче в замръзнала нива.
Спи в косите ми дъжд – обещание светло за пролет,
погледни ме веднъж! С мене луди и птици се молят.
Ако нямаш крила, ето, моите давам. Вземи ги!
И без тях съм била. Всички болни и тъжни авлиги,
излекувах от страх че душата ми стих е ритъм,
после с тях полетях! И за пътя отдавна не питам.
Аз съм вишна цъфтя. Януари с най-бялата риза,
всички ледни цветя до едно за любов ми хариза.
Погледни ме за миг, че денят (и животът) е кратък,
дъх, нетраен светлик... после дълго ще бъдем оттатък...
Погледни ме! Сега!
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126012402823
Свидетельство о публикации №126012402823
Рецензии