Незаменимите ли? Май ги замениха.
Незабравимите – тях делникът отне,
препускат още само залезни коне,
сред шепа стихове. Унила е и тиха,
любима песен, и заглъхва недопята,
и думите ; нежни кой ще разбере?
И лъже любовта: Добре, съм, да. Добре.
Небето седмо щом заплаче си намята.
Защото помни ни луната изсветляла,
изплаква звездопади – да се утеши,
че на небето седмо дом ни бе създала,
различен рай за откачалките с души.
Pазличен рай
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126012208229
Свидетельство о публикации №126012208229
Рецензии