Протри се съвсем, окъся, излиня,
с тропоска накриво съшит е,
горчив като стара, вменена вина,
денят. И си крие очите.
В тях, зная, живеят солени вълни,
щом слънцето зимно залезе...
– Напий се! – го моля. Плачи! Прокълни!
Морето е знаеш до глезен.
А хич не се справям с това да теша,
стихът ми е вече пиян и
седи и разказва (поне от душа)
за някакви битки и рани.
Ще сядам да пия, то май се разбра,
такъв ни е частният случай.
Слушател да бъда, в това съм добра.
На говор ли? Още се уча...
Намеря ли думите... Става една,
не е за разправяне, брате,
подвие ли мракът и той колена,
забравяш за пътя обратен...
Намеря ли думите... Става една
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126012008624
Свидетельство о публикации №126012008624
Рецензии