Стих в нозете – стоя на пръсти
и достигам до там, където
вече виждам Южният кръст и
е различно съвсем небето.
И не казвайте, че мечтая,
още стих-два – ще съм висока
и макар, че не вярвам в рая,
то и адът не е посока.
И стоя си. Небе – индиго,
и треперя, за обич жадна...
Моят стих ли, любов? Вземи го!
Ако тихо в съня ти падна...
Ако тихо в съня ти падна...
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126011908581
Свидетельство о публикации №126011908581
Рецензии