Бесилото ли, Дяконе? Виси.
И твоят блян остана си неслучен.
Орли в гнездата празни не търси,
лъвът е станал циркаджийско куче.
Народ сме от продадени души,
верига днес е станал клупът въжен,
Балканът плаче, гарван го теши,
че българи сме някой там ни лъже.
Мъже не ражда, джендъри, уви,
родината. А ти си безутешен.
И стадото след вълците върви...
България, Република е... Беше...
Парата идеалът ти смени,
и гола нужда, и живот назаем...
Изкупвай горе нашите вини,
спи, Дяконе... Какво е сън не знаем.
И чакаме (кого?) и ни горчи,
един народ обесен и покорен.
В най-честните, най-сините очи
лъвът е жив... Не сме дърво без корен...
Не сме дърво без корен
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126011902394
Свидетельство о публикации №126011902394
Рецензии