Уж кръстена съм. Слаба и могъща,
преглътнах сто горчилки ща не ща,
крилете – две – едното за нощта,
а другото – насън да те прегръща.
Уж кръстена съм. Никога не млъква,
душата ми – камбана – не душа,
амвони два – единият е в църква,
на другият – за теб да те теша.
Уж кръстена съм. Попът се възнесе
отдавна. Вече помня го едва.
Два хляба – бял – за просфора замесен,
а другият – от обич и слова.
Уж кръстена съм. Но не помня вече,
кога са ме наричали така.
Отида ли си, ще е ранна вечер,
ще запламтят небе, земя, река...
Навярно като залез ще изглежда
седни на камък, пий и до зори,
ме споменавай. Прошепни: Надежда
на юг от рая стихове гори;.
На юг от рая
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126011608225
Свидетельство о публикации №126011608225
Рецензии