Зад всяка своя дума съм стаена,
зад точицата мъничка се скрих,
перо от сова, недописан стих,
сърце едно – с размери на Вселена.
В куплетите ми лирата замлъква
и не от его, болка, или страх,
в душата няма място и за тях.
Любов е тя – с размерите на църква.
Сред римите съм дребничка, незрима
и нощ след нощ безсънна и без звук
на десет многоточия от тук...
побрала бих се в думата любима...
https://youtu.be/LCLJFCTgu34?si=joRAfJbSoB4nzi-B
Hа десет многоточия от тук...
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126011508741
Свидетельство о публикации №126011508741
Рецензии