Изплакват струните красив и тъжен блус,
акордите нощта ги знае наизуст.
Перце - парченце от душата ми ли свети?
Мелодията ; да претворя ли в стих,
за всички мои болки да запее тих
и пътят Млечен сред звездици и планети?
И като сняг искрящ, и мек, и много чист,
кристални звуци рони нощен китарист.
Дори и совите, неспящите разплака,
напяват вън липи измръзнали по слух,
градът уж спи, но и в съня си не е глух,
свит на кълбенце тръпне сред студа и мрака.
Седя и слушам и се ражда нежен, бял,
и много влюбен стих... но би ли го изпял,
с гласа си леко дрезгав... ех, дали ще дръзне?
Разсъмва скоро и денят студен и нов,
не иска даже да говори за любов,
а тя до смърт сама и тъжна ще измръзне...
https://youtu.be/NRt6YZV0Fz0?si=SC0CGXF9ykN8uJfZ
Изплакан блус
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126011103922
Свидетельство о публикации №126011103922
Рецензии