Ще си отида без да съм си тръгвала,
то май отдавна тук не съм била.
От вчерашните вестници на ъгъла
ще си съшия дрипави крила.
Сърцето – въгленчето неизстинало
на керемидка пак ще понеса.
По навик стар ще имам само минало,
наивна вяра в бъдни чудеса.
Потърсиш ли ме – при неназованите
от никого и нивга съм звезда.
И в думички превръщам тихо раните
и твоя сън с присъствие браздя,
върху криле хартиени изписала,
една любов – сънуваща цветя...
Приседнала на крайчеца на смисъла,
да дишам, да обичам, да летя...
https://vk.com/video-1090630_456243826
Приседнала на крайчеца на смисъла
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126010902765
Свидетельство о публикации №126010902765
Рецензии