И от въздишка ангелска по-бял е,
снегът навън – тъй нелюбим преди.
Превърнал е града ни в храм сакрален,
разчита вятър птичите следи,
поет невидим плакал и изпял е,
сърцето в рими – да го заледи.
Света да пренапише – изначален,
да го окъпе в зимните води,
невинността младенческа и свята,
да грейне пак с молитва на уста,
върбите с бяло рухо да намята
снегът... Поет да шепне: Аз раста
с детето-свят. Любов върти оста
в най-ангелската зима на Земята.
Hевинност
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126010802885
Свидетельство о публикации №126010802885
Рецензии