Мълчана обич

Вода мълчана? Мене изгори ме,   
магията на обич – все мълчаща.
По дверите небесни тихо дращят,
желания... За нещо си петимен,
човекът иска, търси. Даже и не моли,
аз измълчавам тъжни думи... и бемоли.

Да проговоря? Камък е, тежи ми
небето, че е само за безкрили.
В магия светла все намирам сили –
във вярата ми в теб... И в шепа рими,
в душата си ги нося.. Искрена и бяла,
но измълчавам сто пътеки... и начала.

Да те обичам? Мога го. И още
да те почакам. Вечност и минута,
безсънно щом сърцето ми се лута,
да те желая. Денем, а и нощем.
И да съм само твоя... В стихове и песни,
да измълчавам тази обич... за нелесни...

https://youtu.be/xeXqtzusIU0?si=-W2v1Hivjp0Mftjw


Рецензии