Този дом не е мой. Как да свикна с полярния климат?
Тук "свободната воля" верига е. И ми тежи.
Проговоря ли – много разбиращо всички ми кимат,
а си мислят: Наивница, луда... И вярва в лъжи.
Този дом си е ваш. И простете – навярно съм пламък,
който никак и с нищо, и никой не ще угаси.
Имам само душа – за стените ви твърде голяма
и ми писна да слушам: Смири се, бездомна не си.
Този дом... Е, за мен тази думичка топла е, свята,
а за вас - просто жилище някакво (тъй е нали?)
Аз – глупачка, която за обич прелита Земята
и в очите ; честни от мъка среднощно вали.
Моят дом любовта е, която в сърцето си нося
и съм скитница, знам. Пълнолуние в зли небеса...
Ако тръгна сега посред зима побъркана, боса,
то задръжте стените, които са дом. А не са.
Моят дом любовта е, която в сърцето си нося
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126010407985
Свидетельство о публикации №126010407985
Рецензии