Разсърди се вятърът. И на кого ли?
Гневът му е просто природен закон.
И доземи сведе дърветата голи,
на сили неведоми сторват поклон.
Какво ти е нужно? Колиба и хляб,
видя ли в разкоша си колко си слаб,
човеко, надменен? Склони я склони,
главата смирено. Не сетил вини,
ти в своята глупост забрави, че строг,
законът суров е... Ти смъртен – не бог.
Града ни прегърна с криле ураганни,
понесе останки от кич, маскарад,
отвори прикритите с лустрото рани,
припомни как чуждите язви болят.
Стоиш в руините, човеко, за миг
светът ти е рухнал. Позорният жиг,
май станал е видим? Смири се, смири,
не всичко (видя ли?) е власт и пари.
Светът по-различен, по-истински, нов,
неписан закон е: Гради го с любов.
Hеписан закон
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126010304124
Свидетельство о публикации №126010304124
Рецензии