Слова пак са тук, нощта е млада,
нашепват за било и небило,
перце от бяло ангелско крило
на листа неизписан тихо пада.
С магия, или златен лунен прах?
Желай! – изписва. Тебе пожелах.
Надвеси сянка тъмнина над мене:
– Не се ли плашиш? Знаеш - ще горчи?
Ех, грешнице, с тъй искрени очи,
и твоят крах, уви предизвесте;н е.
С какво ме плашиш, скъпа? Ад и рай,
вещаят не живот, а смърт безкрай.
И нека падна! И звездите падат,
и ангел бял насън ми обеща,
слова изписа. Млада е нощта,
не искам нищо тленно за награда.
Един си имам. Е, сковете друг...
Два кръста... И луд вятър за съпруг...
https://youtu.be/L7fZ0Wj6lYw?si=6opSiU2SjTRlO35Q
Един си имам. Е, сковете друг
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126010208346
Свидетельство о публикации №126010208346
Рецензии