Стихът съдба е

Вилнее вятър. Улицата - пуста,
градът е дрипав просяк обосял.
Луната златно менче е на пруста,
небесен. Студ от него е разлял,

нехайно някой. Януарска ласка.
Така обича векове несгрян.
Стихът съдба е (сто пъти задраскан)
и пренаписан от любяща длан...


Рецензии