И усещах това – гняв и ревност морят те. Събужда,
звяр в сърцето ти повик горещ, а кръвта ти горчи.
Тя в чии ли прегръдки – се питаш – е сънена, чужда?
Аз през болката черна те търсех с ръце и очи.
И пропадайки тихо на мрака в дълбоката бездна,
хващах светлия сън и го молех безмълвно: Иди
и кажи му: Безлунна е нейната нощ и беззвездна,
в слабостта си обича те силно... Тъй както преди.
И издигах, рушах и отново издигах ги... Нежни,
тънки сребърни стълби... Да водят към теб... И сега
в миг забравила черните болки и мъките прежни,
ще съм обич и стих... Ненавременна зимна дъга...
Ненавременна зимна дъга
© Copyright: Надежда Ангелова, 2025
Свидетельство о публикации №125123100515
Свидетельство о публикации №125123100515
Рецензии