Каквото казах и написах се прочете,
разбра ли някой колко много премълчах?
И гледах го в очите празни своя страх,
мълвящ: – Кой днес харесва стихове, поете?
Душата си превърнах в песен, лъч и цвете
и всичките безсънни нощи преболях.
Сълзите тихичко прегръщах... Да и тях.
Какво, че любовта бе порив безответен?
Светът край мен космично е студен и пуст,
поставят маски и предъвкват наизуст,
научените преди сто години роли.
Застанал сам и гол (навярно звезден шут)
небесни знаци търси... Трескав, малко луд,
един поет, та любовта си да измоли...
Кой днес харесва стихове, поете?
© Copyright: Надежда Ангелова, 2025
Свидетельство о публикации №125122908377
Свидетельство о публикации №125122908377
Рецензии