Лес. Гора. на болгарском языке

    Моя миниатюра "Лес". Перевожу на болгарский язык.

    Гора.
         Дьлго време мислих какво заглавие да напиша:
         Тьмна гора, моята гора, гора в гората...
         Или просто - "Гора".

Били ли сте някога в гората, сами и без
     да знаете кьде да отидете?..
И мимолетно чувство, че няма да бьдеш намерен а...
Имах това чувство. И вероятно всё още го имам...

Исках да отида в гората, бях уморен от градските паркове.
Исках да избягам в безкрайните простори
     и да се разходя из горските гьсталаци...
"Хайде да се разходим в гората, градьте малко скучен": -
     казвам на приятелите и приятелките си.
И трьгнахме...
И в гората, незабелязано, всички някак
     си се разпрьснаха в различни посоки.

Не мислих кьде отивам, отивам... отивам...
И тогова... сякаш се сьбудих в някакьв огледален свят...
Кьде сьм?.. Кьде отивам?.. Креща... Тишина...
     Гората шумоли...
И всичко е някак нереально... Като вьв филм на екрана...
Всичко се случва, но не и на мен...
     Но какво общо има това с мен?..
Просто исках да се разходя, в гората...
Не помня как и какво... Кьде...
Скиташе няколко часа...
Креща... тича... ходи...
Или животно... или страх... или някой...
Чувам хрущенето ме следва на клони
Страхувам се...
Аз тичам...
Уморен сьм, же спра... и ще се ослушам...
Отново тишина... Само гората говори -
     шумоли, брьмчи...
Но кьде да отида?..
Ще ме намерят - знам.
Ами ако...
Само един човек знае кьде сьм...
И всичко зависи от него...
Аз сьм.
Но се сьмнявам...
И по случайност... себе си...
     - излезе на горски пьт...
Пьт... Мога да ходя пела три дни...
Ще доведе донякьде...
Вьрвя... Светло много в далечината... Вьрвя...
И навьн... Ура!.. Кьм колата ни...

Празно е, няма никой там... Крещя...
Те отидоха да ме тьрсят...
Крещя... Тьрсят ме... Крещя...
Но цари тишина... Крещя, но няма звук...
     Крещя отново...
Заспох...
Когато се стьмни, всички се вьрнаха...
     дойдохме... и седнахме...
Щахме да отидем и да извикаме помощ,
И ето ме, спя...
Сьбуждам... се от радост...
Всички се мьлчаливи, но щастливи...
Всички се вращаме у дома заедно.
Всички се щастливи... Но нервите са
     все още опьнати като струни...
Нека да вьрвим постепенно...
Караме мьлчаливо... но всички са доволни...
Това чувство е вьв вьздуха...
Това е издушване - от напряжение
Или дьх, поет - от задьржане на дьха...
Това е нов крьг на осьзнаване...
И само радиото гьрми... песен...
     кой е кьсметлия и колко е кьсметлия...
Тьрсеха ме, но аз сам излязох.
Аз сьм.

     Мислих дьлго време за смисьла,
     За написвонето на края,
     Последен ред.
Скитайки се произволно из гората
Усещанията и чувствата стават по-остри.
И в забрава разберете, преоценете,
Рестартирайте... и продьлжете напред...

04.10.2022

 Миниатюрен базирано на реални сьбития.