Златолика луна, среброкосите снежни дървета,
ти огрей – от неон и дрънкулки очите болят.
Нека в тихата нощ като стъпчици ангелски светят,
всички тъжни души... И прегърне ги старият град.
Ледна зимо, смири всяка своя подвластна фъртуна,
лунапарк е светът и афиши фалшиви лепи.
Твойте нежни снежинки – прати ги среднощ, да целунат,
онзи мърляв клошар, що пиян сред кашоните спи.
Тиха, свята нощта... Всеки чака си коледно чудо,
аз ли? Дарове скъпи, за мене те нищо не са.
Имам само сърце, много думи и повечко лудост,
дай ми само любов, красота и добри небеса.
Всеки чака си коледно чудо
© Copyright: Надежда Ангелова, 2025
Свидетельство о публикации №125122507938
Свидетельство о публикации №125122507938
Рецензии