Тази нощ всички канят те: Слез,
тихо свещите в тъмното светят.
Утре Коледа идва, а днес,
тръпне чакаща цяла планета.
И когато младенчески глас
извиси се над яслата бедна,
знам очите Ти топли към нас
с най- красива звезда ще погледнат.
Не съди; го, човекът е слаб
и го води не разум, а нужда,
роб е станал – за вино и хляб,
Ти в сърцето му обич събуждай.
Изпрати му най-белия сняг,
да се види най- малката диря,
напомни му – сред болка и мрак,
любовта Ти, че него сподиря.
Прегърни го, объркан е той
уж богат е, а беден и нищ е
и дари на безсънен покой,
на безпътните – дом и огнище.
Аз не зная молитви и в храм
не припарвам. Навярно съм грешна
Боже мой, но със сигурност знам –
дето мъка е – там ще те срещна...
https://youtu.be/i6TYN8zEFOs?si=CrbzmdjaQBaEqF0D
Не съди го, човекът е слаб
© Copyright: Надежда Ангелова, 2025
Свидетельство о публикации №125122408379
Свидетельство о публикации №125122408379
Рецензии