Имам причини (та кой ги брои)
ти ли си? Две, или сто са?
Да не заспивам до ранни зори,
скитаща, зъзнеща, боса.
Имам си нежни акорди и стих,
Скрити в душата щурчета.
Свят за побъркани – шумен и тих,
шепичка думи – да светят.
Тръгва годината. Нека, нали,
друга (уж нова, а съща)
идва... Отдавна, което боли,
ангел от сняг не прегръща.
Чакам те, обич, пред къща без праг,
тиха, сама, звездоока...
Ще съм ти радост и ангел от сняг,
вярната твоя посока.
Знам, че пътуваш към мене. Вземи,
само мелодии – прости.
Хладно е вън, от мъглата ръми,
мокра нощта е до кости.
Имам причини... Все бели, добри,
ти ли си? Аз ли съм? Те са!
Ангели снежни – дошли призори,
Господ за кум да калесат...
Имам причини...
© Copyright: Надежда Ангелова, 2025
Свидетельство о публикации №125122208865
Свидетельство о публикации №125122208865
Рецензии