Тръгна тихо денят. Беше кратък, мъглив, а и тъжен.
Спи капчукът. В съня му навярно снежинки летят.
Идва нощ, равноденствена, дълго луната ще лъже:
Ще разсъмне ще бъде различен студеният свят.
Аз мълчах и мълчах то какво и кому ли би рекъл,
ням стихът ми прегърнал ме нежно, така, за кураж.
И ми шепне: А може би вярно е? Козя пътека,
все е пътят ни, стръмен и труден, но истински. Наш.
И му вярвам, и не. Знам, че никога не е ме лъгал,
осветявал е пътя ми – с клада, пожар, или свещ...
И дори на Всемира в най-тъмния, мъничък ъгъл,
да се скрия, любов, ти стиха ми и мен ще съзреш...
https://youtu.be/3sl7gQ4C4LI?si=Efg_NWkxaBnDi8PS
И дори на Всемира в най-тъмния, мъничък ъгъл
© Copyright: Надежда Ангелова, 2025
Свидетельство о публикации №125122107164
Свидетельство о публикации №125122107164
Рецензии