Стоях на многолюдния площад
и гледах светлинките засияли,
и огънят (единствен стар познат)
с искрите си душата ми погали.
Видял я бе - безмълвен силует,
тъгата ми - стояща недалече.
Стопли се - каза. Всичко е наред.
За теб съм тук... Сега... И всяка вечер.
И гледай мен! Аз мога да съм тих
и много нежен... Дъх на пеперуда...
В искриците си крия топъл стих,
за тебе, виж - луната ще събудя.
И ето ни - стоим си. Нито звук,
поет, луна и шепичка куплети,
и влюбен огън... На света напук
тъгата ми усмихва се... И свети...
https://youtu.be/TVqj7i0w8aM?si=p5wfEZ1dfFikGbE-
тъгата ми усмихва се... И свети...
© Copyright: Надежда Ангелова, 2025
Свидетельство о публикации №125122007992
Свидетельство о публикации №125122007992
Рецензии