актер
актер произносит
слова
себе вопреки,
и
это ломает
не только
психику…
это ломает
все.
потому что
сцена -
последнее
пристанище,
там
нельзя вопреки…
но
актеры - люди
слабохарактерные,
легко впадают в зависимость,
часто
сами не понимая
от чего…
и начинается
распад -
бытовой,
по мелочам,
по швам…
и выходит актер
на сцену
треснутым,
и зал
аплодирует
треску,
принимая -
за глубину…
а внутри
что-то
окончательно
снимается с показа…
пустота.
актер
выходит
на сцену
и
понимает:
выйти -
можно,
вернуться -
некуда…
ловит себя
на мысли:
упасть -
никто
не
заметит…
Свидетельство о публикации №125121903404