Болгарские поэты Асен Разцветников Хитрые путники

„ХИТРИТЕ ПЪТНИЦИ” („ХИТРЫЕ ПУТНИКИ”)
Асен Петков Коларов/ Разцветников (1897-1951 г.)
                               Болгарские поэты
                               Перевод: Олег Дмитриев


Асен Разцветников
ХИТРИТЕ ПЪТНИЦИ

През бурното море се връщал кораб
със триста пътници – златотьрсачи.
Извивали се мълнии в простора,
трещели – гаче,
стаена в облаците на засада,
войска от змейове напада.

А долу вий морето,
издига гръд до облаците, с огън пълни,
раззива гърло и реве, и ето –
приготвя се то корабчето да погълне…

Тогава викнал властно капитанът
във склада пътниците да застанат
и рекъл им: „Другари!
Ний кораба си претоварихме
със тристата чували злато,
а бурята му скъса ветрилата,
прекърши мачтите, протри въжата
и всеки миг той може да отиде
на дъното при бисерните миди!
Затуй веднага всеки от дружината
да хвърли във морета половината
от свойто злато –
така ще си спасим живота, братя!”

Разтичали се всички във тревога,
но всеки си помислил: „Не, не мога
да хвърля тъй потта си, и това е!
При туй едва ли и ще се познае –
един помежду триста души… И без мене
ще бъдем ний от бурята спасени!”

И всеки се направил само че изсипва
от златото си във водите кипнали,
и мислел си: „А то, така, през тая зима
цена голяма златото ще има!”…

Но бурята със гръм и вой, и вик
връхлитала по-бясна всеки миг,
а мълниите, на орляци сбрани,
трещели с искрометни боздугани
по мъничкия кораб…

И скоро
той люшнал се и паднал, и изчезнал
във зиналата бездна –
ала в едно със него тя прибрала
и хитреците с тристата чувала.


Асен Разцветников
ХИТРЫЕ ПУТНИКИ (перевод с болгарского языка на русский язык: Олег Дмитриев)

Кораблик плыл в огромном бурном море,
вез золотоискателей – три сотни.
Роились, бились молнии в просторе –
на горизонте,
как будто затаился в черных тучах
отряд драконов, злобных и могучих.

Внизу ревет пучина,
вздымая грудь свою до туч, огнями полных,
пасть разевают темные глубины –
миг, и кораблик сгинет в бурных волнах…

Тут капитан, молчавший в мрачной думе,
велел собраться пассажирам в трюме
и объявил: „Такое дело –
корабль нагружен сверх предела:
мешков три сотни с золотом – немало,
да только буря мачты поломала,
сорвала паруса, канаты оборвала!
Коль не предпримем мы усилий дружных,
быть всем нам в царстве раковин жемчужных!
Так значит – для спасения дружины
добычи всей не меньше половины
велю волнам отдать я –
лишь так спастись мы сможем, братья!”

Тотчас засуетились все тревожно,
и каждый рассудил: „Нет, невозможно
лишиться в миг огромного богатства!
К тому же вряд ли можно догадаться,
что я один своей не бросил доли…
А без меня мы не спасемся, что ли?”

И каждый притворился, что в пучину
он высыпает ровно половину,
а сам подумал радостно: „Ну, что же –
зимою станет золото дороже!..”

Сильнее стали грохот, вой и крик –
крепчала злая буря каждый миг,
и молнии, собравшиеся в стаи,
нещадно по кораблику хлестали,
взъярилось дико море…

И вскоре
кораблик набок сбило, закрутило,
и бездна поглотила –
кораблик тот с большими мудрецами,
с их тремястами ценными мешками.