Запах дома. КГ

Красимир Георгиев
МИРИС НА КЪЩА http://stihi.ru/2011/06/15/332

Наистина ли всичко си отива?
Изгаснаха на бурите искриците.
Остана само камениста нива –
самотна купчинка срещу тъмницата.

Искриците на съвестта ни чакат
отново есенният вятър да засвири
и истините ни да звъннат в мрака,
и плодовете земни да събираме.

Узряват римите ми като орехи.
Съдбата цял живот ме е поглъщала.
Дори ако в стиха ми пламне огън,
димът ще носи мириса на къща.
                Написано 02.09.1979 г.
перевод с болгарского:

Неужели безвозвратно всё уходит?
бури в прошлом перестали искриться.
Лишь осталось каменистое поле,
да камней горсть, напротив темницы.

Искры совести летят догорая,
их несёт по миру ветер осенний.
Ну, а истины, в мозгу что витают,
не посеют мне надежд на спасенье.

Как орехи, здесь мои рифмы зрели,
дальше их судьба неведома.
Вместе с жизнью они может сгорели...
А весь дым тот, всё равно запах дома.

фото автора