Не казвам нищо вече от учтивост,
а маските? Напалих огън с тях.
Когато ми е криво – ми е криво,
щом весела съм – песен съм и смях.
Не знам какво са сън и мир, и леност,
на пълни ообороти – градски луд.
И мразя светофари – все в зелено,
не се навличам в кучешкия студ.
Изгрея ли – то светя с лунна нежност,
заляза ли – настъпва топъл мрак,
обичам ли те – мой си неизбежно.
Опитай, забрави; ме! Огнен знак,
за мене ще напомня всеки залез
парченце от звездичка – всеки стих,
рефрен на славей в делника банален,
любов, която в шепа думи скрих...
парченце звездичка всеки стих...
© Copyright: Надежда Ангелова, 2025
Свидетельство о публикации №125120509092
Свидетельство о публикации №125120509092
Рецензии