Девет куплета за юбилейната деветдесета

Достигнах до заветните ДЕВЕТДЕСЕТ –
години сложни, разнолики, бързоноги.
Едни  изпращат ми усмихнати привет,
а други - поученията свои строги.

Отчетът може до безкрай да продължи,
възходи и падения да се редят.
Внимание такова? Не, не ми дължи,
а думите излишни тука не предат.

Виж, друго нещо скромно искам да направя
за своите години друмни, пътеводни –
една любов безкористна да им оставя –
любов с мечти, звезди и чувства благородни.

Обичам аз от миналото ни метежно
да пия на колЕне изворна вода,
да гледам как в небето свилено, безбрежно,
изгрява родната рубинена звезда.

Обичам аз рода си, жилавия корен,
децата, внуците и правнуците мили,
духа на свободата – вечен, животворен,
шума на знамената - волни, лекокрили.

Обичам родните полета и градини
и непристъпните ни горди върхове,
реките и вълните на морето сини
и хората ни по села и градове.

Обичам аз и слънчевото лято знойно,
и ласките на пролетните ветрове,
и ведрата усмивка на момиче стройно,
и утрото, което птиците зове.

Обичам аз живота цветен, красотата,
вълшебствата на творческия дух свещен,
на родното небе - звездите, светлината,
народа свой – щастлив, богат и окрилен.

Но днес достигнах котата ДЕВЕТДЕСЕТ!
Ще мога ли с ЛЮБОВ напред  да продължа?
Надявам се, дори на две по петдесет –
Любов на Бога и на всички вас дължа!