Поредна нощ безсънна, нецелуната
виси луна над мократа ми стряха
и идва ми да тръгна след катуните,
те лятната си песен не допяха.
Запрегнали жребците запенените,
заметнали пробитите чергила,
на юг пътуват. Зимата във вените
държи ме в този кален град. Насила.
И тръгвам боса. Всуе саможивите
и тъмни къщи шепнат: Вижте! Луда!
Изчакайте, чергари, де отивате?
Заспя ли в този град... не ще се будя...
Заспя ли в този град
© Copyright: Надежда Ангелова, 2025
Свидетельство о публикации №125120407263
Свидетельство о публикации №125120407263
Рецензии