Насущное
Мир и Люди
Н А С Ъ Щ Н О Т О
Днес има хора,
които не са виждали
житни простори,
не различават
ръж от пшеница,
нищо не знаят
за пътя на зърното
до всекидневния хляб...
Не са виждали чучулига
да лети над житата
в ранното утро
на горещото лято,
не са чували
веселото цвърчене
на щурците в полята.
До неотдавна стопаните
са възхвалявали хляба,
насъщното, което
за живота им трябвало.
Когато започвала жътвата,
първия сноп
с цветя украсявали.
Пеели и хороводи извивали,
когато прибирали
без загуби и навреме
натежалите класове,
от слънчева жар позлатени.
Но машините не умеят
да се радват, нито да пеят.
Те са програмирани
за жънат и да вършеят
едновременно,
без да познават
човешките настроения.
Полето осъмва
с равномерното им бръмчене
сред облаци прах.
Замръква
без радостни песни и смях.
Ана Величкова
Свидетельство о публикации №125120204960