Сключваш длани в молитва ли, мъдрост?
Строго смръщена, сива мълчиш.
Стига гледа в незримото бъдно,
дай магия – да хване дикиш,
срещу людски закони и строгост,
климат нито студен, ни горещ.
Искам... малко... изглежда ти много...
Е, ще взема каквото дадеш.
Сред фалшиви усмивки и скромност,
имам капчица лудост и дваж
по-високо небето го помня,
двер сияйна... Луната е страж,
на харманите звездни... За вечност,
и лети с метеорния дъжд...
Няма минало, бъдно далечно,
лунатикът обича веднъж...
Сключваш длани в молитва ли, мъдрост?
© Copyright: Надежда Ангелова, 2025
Свидетельство о публикации №125120204537
Свидетельство о публикации №125120204537
Рецензии