Знам на пръсти почти този път – и трънлив, и потребен,
всяка пропаст за мене отгледа луни и звезди.
Всяка мълния лятна бе болка... безмълвен молебен.
Чудесата посях сред безплодни и криви бразди.
Сто плашила роди и на крушата висна обесен
онзи вятър, що хиляди птици от обич спаси.
След поредния съд се превръщаха в думи на песен
греховете ми женски... И мой си. Дори да не си.
Без да зная кога моя устрем смъртта ще препъне
падам, ставам, пълзя... И политам... Не вярвам в лъжи.
Следвам Млечния път... и сред мрака от ад по-бездънен,
ти ме водиш, любов... Даже кръстът почти не тежи...
Даже кръстът почти не тежи
© Copyright: Надежда Ангелова, 2025
Свидетельство о публикации №125112907962
Свидетельство о публикации №125112907962
Рецензии