По дяволите пратих даже дявола,
а той на адски пламъци синът е.
Не се предадох и не съм предавала,
сияеше пред мене неразмътен,
красив и ясен погледът на сините
мечти. За мене - хлебецът насъщен.
Стотинките не стисках и годините...
Не чух: Любима! Рядко чувах: Дъще!
Молитва станах - скрита в капителите,
на древен храм. И любовта почитащ.
Небето ли? То пристан е. За смелите.
До седмото... ту падаш, ту политаш...
https://youtu.be/KsKbtvGF4IY?si=g1o64tS4JtObbePb
До седмото...
© Copyright: Надежда Ангелова, 2025
Свидетельство о публикации №125112709264
Свидетельство о публикации №125112709264
Рецензии