Този свят огрубя. Жулиети отдавна не ражда.
И отдавна Ромеовци вечер изпиват сами,
пълни чаши с отрова, гасящи въпиюща жажда,
нежност купили после заспиват сред хладни тъми.
Този свят се смали. Стана шарена, тъжна и жалка играчка,
дето плаче през смях и продава плътта за пари.
А в сценария скъсан, протрит по ъглите и смачкан,
писал Шекспир: Обичаш ли просто легни и умри.
Днес играят се други съвсем непонятни пиеси,
много лъскави, шумни, но тъпи и празни. Уви.
И Ромео си търси балкон, та пиян да се беси,
Жулиета след сън силиконов, гримиран върви.
Ти си само прашинка, поете... Голям е Всемира.
Има място за думите светли. Не спирай! Пиши!
В твойте стихове нежни все още от обич умират,
като тебе наивните в свят на продажни души.
В твойте стихове нежни
© Copyright: Надежда Ангелова, 2025
Свидетельство о публикации №125112607798
Свидетельство о публикации №125112607798
Рецензии