Живвея си, птиче в часовник,
секунди не смятам безчет.
И пиша. Все рими бунтовни.
Родих се (защо ли?) поет.
Сърцето не е механизъм,
душата ми плаче насън.
Не мога под час да излизам,
с пружина... навътре, навън.
Не мога дори да изкукам,
не искам. Дори на инат.
Домът ми - часовник на кука.
В душата ми - сови. Не спят.
Махалото път е. Към тебе,
и знам, че е крив и нелек,
трънлив е. Но просто потребен,
от птиче да стана човек.
Живвея си, птиче в часовник
© Copyright: Надежда Ангелова, 2025
Свидетельство о публикации №125112500040
Свидетельство о публикации №125112500040
Рецензии