Родих се нежелана и неканена
в до лудост меркантилния ви свят.
От присмеха - прикрит зад всяко кланяне,
звездите на челото ми болят.
А думите ми, знам, незаличените,
от нищо ще създават Млечен път.
А лудостта, кипяла ми във вените,
ще прероди дори самата смърт.
Да стана много лесна за обичане
не сложих маска и сценичен грим.
Различният, той винаги различен е,
разсилният в театъра. Мълчим,
си пак с тъгата тихо в ъгъла,
в душата светла мрак е наслоен.
Дойдох, видях... И тръгвам си. Нелъгала,
че свикнах и че свикна някой с мен.
И всъщност нямам нищичко за взимане,
каквото имах ваше е. До грам.
Аплаузи, завеса, хладно кимане,
по своя път към нищото си сам...
Аплаузи, завеса, хладно кимане
© Copyright: Надежда Ангелова, 2025
Свидетельство о публикации №125112501820
Свидетельство о публикации №125112501820
Рецензии