Реалността още се тества

Мои стихи перевел на болгарский Румен Шумов и опубликовалв антологии украинских поэтов и попутно на сайте болгарского журнала „Нова асоциална поезия“

https://www. newasocialpoetry. com /poetry/dmitro-blizniuk-realnostta-prevod-rumen-shomov



*

вечерна прохлада – амулет

от влажен жълто-зелен пластелин,

прилеп зачерква вечерта както бъг

компютърна програма.

реалността още се тества.

все още правим корекции и изпипваме, прокарваме я

през стотици димящи басейни

с горещо млеко, желета и кръв.

с пресни човешки кости в ръкава.

през ботоксни красавици-пиявици,

и хищни тъпозурлести крале.

а ти си беззащитен като божа кравичка в месарница,

като целувка на дете

върху стъклото под микроскопа.

*

безсъницата на обстрелите:

релса, нажежена до светене в бяло.

скрий се или гледай далече,

когато пристигне тук влак пълен с взрив,

подскачащ на лапи

прегънати в лактите.

хоризонтът събитиен: ти с;, но те няма.

змийските погледи те хипнотизират,

но ти се обръщаш, за да видиш за сетен път

тази своя планета – от безвъзвратния плен,

лека-полека, лека-полека, но не успяваш.

там, зад гърба ти, вече се мяркат като прищракване

милиарди милиарди години,

детски обувчици обувани дважди,

три големи любови.

и вече не виждаш – нищичко, никого.

даже стопанина на вселината,

захлопващ врати без стени и без замъци.

*

пуст е домът

семейството – в цепнатината на войната

икебана от тел и от прах.

дъска за гладене кош за мръсно бельо

диван, който помни тялото на своя стопанин както китът – Йона

плочи чаши за вино скелет от гипс

кутии от видеокасети от дома на пионера

застинали амонити от цифров живот

енциклопедия тежка за носене като гранитни павета

раковина празни пликове навити на факла

небрежните корали на паниката бродят

от стая в стая по кръга на квадрата като

затворена в клетка лъвица не

клетка около лъвица с две лъвчета малки

къде ли са те?

не ще се завърнат

и всеки предмет

съска с презрение

ти си чужд ти си чужд немита посуда

на верандата засъхнала повръщня

стара женска чанта обърната наопаки като пъп

пуст кокошарник сред пясък сред и пух и пера

иконка в целофанче прозрачно

петно от кръв разбито стъкло

празни кутии от енергийни напитки –

като извънземни изпражнения

и само понякога

пълна луна на токчета влиза в двора

с неразмазан добре по лицето мехлем

със стрела в хриптящата гръд

никой няма наоколо

нито пък вътре

само звезди като хора на дълга опашка

за хуманитарна помощ

цяло съзвездие бежанци

Превод: Румен Шомов

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 54, ноември, 2025