Добре. Видя ме на колене.
Почувства ли се по-висок?
Аз пазя спомен за летене,
ти - три мечти с изтекъл срок.
Добре. Под спуснатите мигли
видя ли? Знам - не си видял.
Любов, която трае миг ли?
За вечност. И не ми е жал,
да изгоря. Не е първица,
отдавна вещици горят...
И всяка се преражда в птица,
с немирен дух и вечно млад...
Добре. Безсилна бях и грешна.
Най-силен си, когато слаб,
обичаш. И за всеки срещнат,
нарониш думи - звезден хляб.
Добре. Сега скала съм. Здрава.
Ти имаш своя страх за враг...
Ще те почакам... Дотогава,
горя и се прераждам. Пак.
Дотогава
© Copyright: Надежда Ангелова, 2025
Свидетельство о публикации №125112208236
Свидетельство о публикации №125112208236
Рецензии