Болгарские поэты Мина Карагьозова Реквием дереву

„РЕКВИЕМ ЗА ДЪРВОТО“ („РЕКВИЕМ ДЕРЕВУ”)
Мина Борисова Карагьозова (р. 1955 г.)
                               Болгарские поэты
                               Перевод: Валерий Латынин


Мина Карагьозова 
РЕКВИЕМ ЗА ДЪРВОТО

Смъртта на дървото не е като никоя друга смърт.
Тя е убийство, тържество на брадвата и на секача.
Дървото се свлече сред меката, гальовна пръст.
И страхът ми, и страшната болка повече нищо не значат.

И се лутат наоколо птици от разрушени гнезда,
и викат, и търсят малките птички.
Смъртта на дървото остави безмълвна, безшумна следа
тя е тихият вик, който трябва да чуем всички.

Сега е открит пътят за пожара на слънцето, немилостивият,
сега е изчезнала сянката на трептящите листи.
И е тихо и тъжно за всичките нас – живите,
и е безсмислен тревожният рояк мисли.

Дървото е мъртво. Победено от незнайна, жестока ръка.
Ще припламне в огньове слънчевата му енергия.
И на времето в тежката, бавна, ленива река
ще остане отмита и бледа следа, после мъничко памет, после – безвремие.


Мина Карагьозова
РЕКВИЕМ ДЕРЕВУ (перевод с болгарского языка на русский язык: Валерий Латынин)
 
Смерть дерева – банальное убийство
Усильем топора и дровосека.
Ствол, заскрипев, осядет в землю быстро,
И будто бы не рос он здесь два века.
 
Взметнутся птицы с криком недовольным,
Пытаясь разыскать своих детишек.
От дерева исходит крик безмолвный,
Но всё же мы должны его услышать.
 
Теперь открыт путь солнечному пеклу,
Теперь исчезла тень ажурных листьев.
И грустно видеть это человеку,
И рой тревожных дум его бессмыслен.
 
А дерево мертво от рук жестоких.
Огнём его энергия взовьётся,
В реке времён оставив след нестойкий,
Затем и он из памяти сотрётся.