Избор имам. Един, но ми стига,
кръстопът, колебание, страх
и от други написана книга...
Вече знам, че така не живях.
Бях удобната, просто онази,
гвоздей крив на прогнилия праг...
Но искрица едничка опазих,
за да пална сърцето си. Пак.
Май блестя ти в очите? Прости ми!
Късче кремък – балканска душа,
пламък златен и шарени рими,
а греша ли... от обич греша...
Лято циганско – дните – две шепи.
Аз – листенце – ръждиво на клен.
Да прогледнат неделите слепи,
нека вземат зеници от мен.
нека вземат зеници от мен...
© Copyright: Надежда Ангелова, 2025
Свидетельство о публикации №125111403390
Свидетельство о публикации №125111403390
Рецензии