Tестамент
отдавна вече не изпитвам страх.
Без маска, предразсъдъци и его,
живея, както някога живях.
Съдбата ли? Прегръщаме се, ето
и кътните й зъби даже знам.
И някак оцелявам. Общо взето.
Не ще дочака тя да се предам.
Любима ли? Била съм. И съм още.
Той– вятърът обича само мен.
А тръгна ли – щурецът полунощен,
стих, песен и луна са тестамент.
Свидетельство о публикации №125110702260