Разбирам ги, о колко ги разбирам,
самотниците - вълци са без глутница
Живеят там, накрая на Всемира,
в свой лунен град и денонощно будни са.
Обичам ги, о колко ги обичам,
самата аз съм совата - разколница.
Жена съм уж - душата ми е птича,
от мене вечно денем недоволни са.
И вярвам аз, о колко силно вярвам,
в луната. А ликът й все различен е.
Напук на зима, самота и карма,
умират единаци... От обичане.
умират единаци... От обичане
© Copyright: Надежда Ангелова, 2025
Свидетельство о публикации №125110508236
Свидетельство о публикации №125110508236
Рецензии