Ще тръгна някой ден сама и ще отида,
в един прекрасен, див и пасторален край,
където времето е свито на кравай
и не познават злост, горчилка, и обида.
И от дъгата крайче котка ще разбрида,
ще бъде пролет (обещавам) топъл май,
ти само с мен да тръгнеш тихо пожелай,
небето ще ни е църковната апсида.
Сега дори не зная как се стига там,
но в този свят така враждебен и голям,
съдбите с въглен някой някъде надраска.
Компасът златен ще открия в своя стих,
сред думите, с които всичко си простих...
Върви до мен към свят, като милувка ласкав...
Tи само с мен да тръгнеш тихо пожелай
© Copyright: Надежда Ангелова, 2025
Свидетельство о публикации №125110408639
Свидетельство о публикации №125110408639
Рецензии