Болгарские поэты Калина Ковачева Все пусто

„ВЪЗДУХЪТ Е ПРАЗЕН” („ВСЕ ПУСТО”)
Калина Цветанова Ковачева (1943-2010 г.)
                                              Болгарские поэты
                                              Перевод: Лаура Пехливанова


Калина Ковачева
ВЪЗДУХЪТ Е ПРАЗЕН

Въздухът е празен. Празна е водата.
Празно е дървото – празно и сакато.
И мъглата пада ниско, ниско, ниско.
Нещо ли поиска?
Нищо не поиска.

Въздухът е тъмен. Тъмна е водата.
Огънят е тъмен в тъмното огнище.
Не мъгла, а ти се скиташ цяло лято.
Нещо ли поиска?
Не поиска нищо.

Но поискай! – казвам дрезгаво-пияна.
Обич ми поискай и омраза – също.
Подлост ми поискай. Радост или рана.
Дреха ми поискай. Хляба ми насъщен.

Мене ме поискай и хвърли – ненужна
дрипа на боклука (как ще ти отива!).
Като враг ме искай – свъсена и чужда.
Само да усетя, че съм още жива.

А мъглата пада, пада, пада.
И за всичко, Боже, тя ни е награда.


Калина Ковачева
ВСЕ ПУСТО (перевод с болгарского языка на русский язык: Лаура Пехливанова)

Воздух пустой и вода.
Под одеждой, деревьями пусто.
И только туман, туман, туман...
Ты что-то хотел?
Нет, не нужна.

Воздух темнеет, темнеет вода.
Вот и огонь в костре почернел.
Ты – скиталец, а не туман.
Что-то хотел?
Нет, показалось.

Ну желай! Хоти! Говорю тебе.
Любви хоти, ненависти тоже,
подлость мою или радость, а может
хлеб мой насущный или одежду.

Меня пожелай, после выбрось на улицу,
как ненужную вещь, уже надоевшую,
как чужую меня пожелай, как врага,
только чтоб знала, что еще жива.

И только туман, туман, туман...
И за это, Господи, он нам награда.