Навярно имам триста страници присъда

Защо си тъжен ти и мрачен, като буря?

Аз все намирам малки поводи за смях.

Небето ми сто пъти мъка прекатуря,

но виж ме. Триж по-силна всичко преживях.


Събаряха и мене болести, несгоди,

пожар гори ме, зъзнах в мрак и студ, и глад.

Избрах надежда неотменно да ме води,

където пропаст има - лудите летят.


Пътека козя беше пътят ми нагоре,

вървях и падах, а тълпата с поглед кос,

дюдюкаше: Ще падне тая, вижте хора!

Куража си не го поставях под въпрос.


Анатеми (а уж мълвяха благослови)

то аз си знаех тежестта на своя кръст.

Лъжовни и фалшиви няколко любови

и дявол за секунда някак по-чевръст.


Навярно от инат (а и душата ми е птича)

посрещам всеки ден. Дори и лош е нов.

Мен или мразят, или ме до смърт обичат,

защото стих съм, слънце, песен и любов.


Навярно имам триста страници присъда,

какво ме чака? Аутодафе. И го знам.

Сърце не дава като другите да бъда.
Без свойта грешна обич лудият е сам.