Изтлява последната залезна мазка,
денят ни се готви полека за сън,
раздра тишината сърдит и неласкав,
часовникът градски. И мръква се вън.
И хиляди хора навярно вечерят,
аз скитам несещаща студ, нито глад,
и всичките мои несбъднати "вчера"
в шпалир пред очите ми морни стоят.
Прелива от нежност небето в индиго
и рони минути час преходен тих,
с лилаво написах го, ето вземи го,
ухаещ на дом и на сбъдване стих.
Прелива от нежност небето в индиго
© Copyright: Надежда Ангелова, 2025
Свидетельство о публикации №125110207954
Свидетельство о публикации №125110207954
Рецензии